Проф. Огнян Герджиков в невероятно интервю в рими: Не вярваме никому - дори на ваксини,додето вирусът не ни разпердушини.

Идните дни ще са хубави, по-мъдри, по-щедри, по-здрави... И знам, и съм сигурен, че заслужаваме - Фортуна не ще ни забрави! 

Кой съм аз

Римувана автобиография - Родих се в София, отдавна - преди седемдесет и пет лета. Избързал съм, сега отчитам, но късно - свърши младостта. Изучих се, магистър станах, а после - доктор, асистент, доцент, професор, спирка нямах... дори и шеф на парламент. Свалиха ме с гръм и трясък, но пък изпратен на крака!?! Човек направо да се чуди признание ли бе това? За кратко премиер чак станах - да видя, че не е шега. Добре, че беше "кротко" време, а не такова кат' сега. А междувременно написах какво ли не, какво ли не: учебници и детски книжки... във проза и във стихове.

Чичо Ники

- Професор Герджиков, господин юрист! Как така седнахте пред белия лист и написахте цяла книга за правото в рими, при това рими неповторими?

- Бях провокиран от австрийски колега,

написал във рими съчинение мега

на правна тематика и аз като него

реших да почеша пустото его.

Започнах с любимото гражданско право,

получих приятелско: "Супер си! Браво!"

Тогава подкарах и стигнах докрая.

Дали се получи? Не зная, не зная.

Но знам, че работих със хъс, със наслада

и стига ми, мисля, едничка награда

да кажат: "Направи да бъде красиво

това, дето смята се скучно и сиво."

- На мен ми е правото малко мъгливо... Но искам да питам дали е добре, тази книга сериозна да се чете на дете? Или е само за хора големи, големи, че там се обсъждат все сериозни проблеми?

- За дете, май не става - материя сложна.

За студенти по право е само възможна.

Че в поемата има думи малко познати,

и такива, които ни мама, ни тати

ги знаят, а камо ли знаят децата,

които вълнува ги предимно играта.

Тъй например говори се как се цедира,

как се прихваща и как форфетира,

все разни такива сложнотии невнятни,

които за юристи са само понятни.

Е, вярно, че има и по-прости думи,

които и малките Сашко и Руми

са чували често и сигурно знаят,

но те предпочитат да си играят.

- За учени тази книга явно е раят! Но ще бъде ли тя полезна в заседателна зала, щом всички закони така е възпяла?

- За съдии е точно - поемата става,

но не инак, а просто да бъде забава,

понеже е знайно, че днес съдията

е зает прекомерно да решава делата.

Но пример ни дава съдия европейски,

който загърбил проблеми житейски

и мотивирал решение тежко

във мерена реч - почти нечовешко.

Така че, оказва се не невъзможно,

но Бога ми, туй е наистина сложно.

По-важно да бъдат решения точни,

а не нескопосани, грешни, порочни.*

- При това съвсем не са краткосрочни! Но ни налегнаха и други проблеми, за жалост на всички - проблеми големи. На двойният избор какво ще се случи, сега нека всеки от вас да научи.

- Преди 10-и беше лесно

и беше някак неуместно

да бъде изходът различен

от резултат почти космичен.

И той бе близо 100 процента,

пародия на степен n-та,

за партията на народа,

възпята в не едничка ода.

Сега е коренно различно,

до степен да е неприлично -

десетки партии са във схватка,

в стремежа към победа сладка.

Гласува пак електората

с надежда тайна във главата,

че в партията му избрана

не ще да има мръсна пяна.

Едни за ГЕРБ, за БСП-то,

за демократи, ДПС-то,

за патриоти и за Мая -

не можеш да му хванеш края.

А пък на всичкото отгоре,

което несъмнено, зор е

и президент ще се избира...

От избори то няма мира.

- Надежда всеки тук намира, ала дали все пак с тез партии здрави, правителство ще се състави?

- Ако сега не се състави,

това би бил провал космичен.

Народът ще им го покаже

със право жеста неприличен.

Но смятам - този път ще има

правителство на мнозинството.

Във краен случай, но не вярвам -

правителство на малцинството.

България крещи от нужда

начело да са точни хора -

които знаят, могат, правят,

а не такива - за затвора.

- Натам на всички ни вперен е взора. Но криза и друга ни днеска пристяга и здравна реформа, май се налага. Какво да се прави, с ваксини и маски, че тръгна животът съвсем в черни краски?

- Реформата здравна е знам - наложителна,

но също реформа ментална.

Така сме устроени като неверници

и все със нагласа скандална.

Не вярваме никому - нито на лекари

и нито на нужни ваксини.

Все правим напук - не признаваме вируса,

додето ни разпердушини.

Разумните нации, спазвайки мерките

си връщат живота нормален,

а ний протестираме, искаме своето,

а то е с привкус погребален.

- Дано поне да бъде финален! Но нека завършим със хубаво нещо, това аз на всички желая горещо. За Нова година, за Коледа също, пожелание дайте, голямо, могъщо.

- И въпреки всички проблеми и трусове

не губим надежда и вяра.

Че те във живота на всички опора са,

без тях сме без път във Сахара.

Аз вярвам, че идните дни ще са хубави,

по-мъдри, по-щедри, по-здрави...

И знам, и съм сигурен, че заслужаваме -

Фортуна не ще ни забрави!

* Наистина има такъв прецедент - решение в рими. Това се случва в съдебната практика на Германия в началото на миналия век. Загубилата страна се е опитала да оспори решението, тъй като не било във формата на "класически" съдебен акт, а римувано. Върховният съд на Германия го оставя в сила, като казва, че то има всички атрибути на съдебно решение и се позовава на австрийския адвокат д-р Август Плешнер фон Айхщет, който пресъздава австрийския граждански кодекс в стихове.