Случайни пожари ли изпепеляват историята ни?

Театър "Ренесанс" приключи под пламъците 

Огън унищожи през годините тютюневите складове в Пловдив и царските конюшни в София 

Театър "Ренесанс", кино "Възраждане", профсъюзен дом "Георги Димитров", чалготеката "Син сити" и накрая... пепел.
Това е тъжната история на емблематичната сграда в центъра на София, построена през 1900 г., която бе почти унищожена в началото на тази седмица. Пожар имаше и преди 4 години и това, което пламъците не направиха тогава, беше довършено сега. Има и арестуван - мъж на 53 години със скитнически начин на живот. Той е задържан на мястото на инцидента. Все още се проверява дали става дума за инцидент, предизвикан неволно, или за умишлени действия.
За времето си театърът е бил най-големият и модерен салон, като се е разпростирал на около 1000 квадратни метра. През 1940 г. сградата изгаря, но е възстановена. Тя е проектирана от архитект Никола Лазаров, но в момента от красивата й визия са останали единствено овъглените основи. В момента е със статут на паметник на културата.
През годините пожари изпепеляват и други емблематични сгради у нас.
През август 2016 г. изгарят 4 постройки от Тютюневия град в Пловдив, които са паметници на културата. Емблеми на града, но и не само на него, те са преживели 100 години история, радвали са се на процъфтяващ бизнес, но и на разруха и багери, и накрая се превърнаха в пепел. Мнозина видяха в огъня символиката на съвременния живот. А съдбата и историята на сградите е силно интригуваща.
Всичко започва в 20-те години на миналия век. България е един от най-големите износители на тютюн в света. Голяма част от производството се съсредоточава в Града под тепетата и бизнесът процъфтява. В Пловдив по това време има повече от 30 тютюневи къщи, като всяка от тях си има складове и прилежащи постройки. Заражда се един изцяло нов град... Тютюнев град.

Постройките са превърнати в истинска наслада за окото с делата и решенията на архитектите Камен Петков, Димитър Попов и редица други. Местните хора разказват, че първата тютюнева къща носи името "Златен лев", която се стопанисва от Магърдич Томасян и Кеворк Гарабедян. Пловдивчани се възхищавали на масивните сгради, които се извисявали в пъти над малките схлупени къщурки в града.
Едновременната мащабност и романтика на градчето вдъхновява Димитър Димов за емблематичния му роман "Тютюн".
А разрухата им започна още през март 2016 година. В един неделен ден багер започна да руши култовата сграда на ул. "Одрин" 8. Стотици пловдивчани възнегодуваха, вдигнаха се на протести и процедурата беше спряна. Обаче никой не успя да спре пламъците, които довършиха делото на багерите.
Клошарят Любомир Данчев беше осъден на 4 години затвор заради подпалване по непредпазливост и нанесени щети за над 11 млн. лева. Той вече излежа присъдата си и е на свобода. "Не, не се чувствам виновен, аз нямам никаква вина. Те хората го знаят, нямам никаква вина. Натопиха ме, ей така без нищо", казва Данчев.
През 2018 г. пожар нанесе сериозни материални щети и на бившите царски конюшни в София. След потушаването на пожара експертите на противопожарната служба и криминалисти установили, че пламъците са тръгнали от покрива на историческата сграда на кръстовището на булевардите "Васил Левски и "Княз Александър Дондуков". В царските конюшни няма ток и това автоматично изключило възможността късо съединение да е причина за бедствието, разкриват криминалисти. Те допускат, че някой е запалил огън в подпокривното пространство. Дали това е умишлено, или произшествието е предизвикано неволно, не се знае.
Някога конюшните са били внушителна сграда, разположена на площ от близо 8 декара на ъгъла на бул. "Княз Александър Дондуков" и бул. "Васил Левски". Сградата е от времето на княз Батенберг. Там имало специални сервизни работилници за ремонт на превозните средства, както и седларска работилница, в която са се поддържали така наречените муниции - седлата и украса, която се слага в гривите на конете в празнични случаи. Съхранявали се също и каляските на царското семейство.
В началото на ХХ век към царския щал се създава и автомобилна служба. Известно е, че княз Фердинанд не бил почитател на ездата. Затова предпочитал каляските, а след това и автомобилите. Тази страст била споделена и от синовете му, които впоследствие увеличили числото на колите в гаража.

Гаражът е изпълнявал функциите на музей. Там можело да се проследи историята на колите на царското семейство от Освобождението до 1944 година. Сред експонатите са златна каляска от XVIII век в стил Луи ХVI, файтонът на княз Александър Батенберг, каляска "Виктория" на Фердинанд с държавния герб, втора каляска "Виктория", която е специално за сватбата на цар Борис III и Йоана. Мерцедес, модел от 1905 година, на Фердинанд, както и неговият "Майбах" са част от ценната колекция. Там е и "Мерцедес", който цар Борис е получил като подарък от Адолф Хитлер.
След 9 септември 1944 година идва краят на царските конюшни. Гаражът е одържавен, а превозните средства и други атрибути са преместени в днешният киноцентър "Бояна" и музея за историята на София.
Виновникът за палежа така и не беше открит. А сградата на пъпа на София продължава да тъне в разруха и безстопанственост. Вероятно до следващия пожар, който съвсем ще я срути. За да се отвори безценно пространство за поредния хотел или бизнес център.