Учителят Илия Григоров: Образованието е в пълен хаос

Трябва да спре зубренето, а да се стимулира мисленето

Кой е той

Илия Григоров е преподавател по български език и литература в столичното училище 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" и автор на учебни помагала. "България Днес" разговаря с него по наболелите теми в последно време - онлайн обучението в училищата и как учениците се справят с него.

Петър ГАРГОВ

- Г-н Григоров, все още не е ясно как ще продължи учебната година - присъствено или онлайн. Вие сте зависими от заповеди, които не се съобразяват с вас. Как ви се отразява това?

- Определено не е добре. Никой не отчита един изключително важен факт - че след време учениците, които сега се обучават онлайн, ще имат сериозни затруднения в комуникацията на всяко едно равнище. Здравето на децата е преди всичко. Но психическото им здраве също не е за подценяване.

- Какви са предимствата и недостатъците на онлайн обучението?

- Образователната система реагира бързо. Пренастроихме програмите така, че да бъдат ефективни. Плюсовете са, че по-бързо се взима задължителен учебен материал. Минусите са много повече. Не можем да следим дали всички ученици участват в часа. Ако се опитаме да го направим, се губи много време. Учениците, които са по-активни, изразяват недоволството си. При прякото общуване с децата се наблюдават реакциите на всеки. Така може да се контролира ефективната работа. При онлайн обучението това няма как да стане. Още повече че изключително често чуваме оправдания от рода на "системата ме изхвърли", "нямам микрофон", "не чух въпроса" и други.

- Как предпочитат учениците - присъственото или онлайн?

- При мен определено учениците предпочитат присъственото. Те осъзнават колко важен е прекият контакт. Когато се спазват мерките, ако всеки е отговорен към личното си здраве и към това на другия, няма как да се получат проблеми.

- А родителите как предпочитат?

- Тук също няма категорично мнение. Нормално е за всеки родител приоритет да бъде здравето на детето му. Но родителите на моите ученици са интелигентни хора. Те осъзнават, че онлайн обучението не може да ангажира ползотворно съзнанието на децата. Учениците много лесно се разсейват и не могат да усвоят важен учебен материал. Имат изпити, матури, с които се влиза във висше учебно заведение. И неуспехът може да означава доста дълго време търсене на някаква личностна и професионална реализация.

- Кое дава по-трайни знания и формира целенасочени умения у учениците - присъственото или онлайн обучението?

- Разбира се, че присъственото обучение. При занятия онлайн учениците освен че не могат да се концентрират, възприемат урока като информация, която са потърсили от интернет, и след като са я използвали, я забравят. Присъственото обучение е динамично, има пряка комуникация. Ученикът може сам да достига до отговорите. Разбира се, това може да се случи и в онлайн обучението чрез работа по проекти, но учениците, а и студентите имат нагласата да правят тези неща по информация от интернет, а не първо да помислят сами. Те трябва да се научат сами да достигат до свои идеи, които после да подкрепят чрез чуждо мнение. Образователната ни система трябва да престане да се базира на възпроизвеждането на чужда информация, а да стимулира учениците към откривателство, към изследване, експериментиране във всяка една сфера на познанието.

- Какви са основните проблеми в онлайн обучението?

- Освен липсата на пряка комуникация има и технически проблеми. Много от учителите трудно се справят с този тип комуникация. А и много от платформите не са прецезирали отделни свои елементи и често се получават сривове. Да се работи изцяло с презентации, е погрешно. Обучението на живо е незаменимо.

- Докога ще бъде толкова объркана ситуацията с обучението?

- Дълго ще продължи. Затова се стремим да направим ефективни програми и за присъствено, и за онлайн обучение. Проблемът е, че всеки предлага различни неща на учителите, без да знае всъщност от какво имаме нужда. Нормално е всеки да защити позициите си и да иска да спечели от определена ситуация, но не може това да става за сметка на бъдещето на децата ни. Нека просто да оставят учителите да работят и да чуят техния глас. Още по-важно е да чуем гласа на младите хора. Да осъзнаем как те реагират на ситуацията, какво искат. Как си представят своето бъдеще и това на България. Сега никой не ги пита за това. И е логично те да се бунтуват и да са апатични, да не приемат съветите, които им даваме.

- Как можем да чуем мнението им?

- През годините работихме по два проекта. За жалост по различни причини те не успяха. Създаването на младежко арт пространство, в което да се организират изложби, спектакли, литературни четения, в които талантливи деца от цяла България ще могат да покажат потенциала си. Създаването на младежка организация, която активно да участва в социалния живот на България. Може би условията за тези проекти още не са назрели.

- Какво може да провокира реализирането на тези проекти?

- Промяната на социалните условия сама ще доведе до това. Много млади българи учат в чужбина. Виждат какъв е животът там и после се връщат, като искат да живеят по позитивния модел, който вече са усвоили. Те сами ще наложат промяната. Друг изход от настоящия хаос няма.

- Какво трябва да се учи в училище?

- Всичко! Трябва да се формира база, върху която учениците ще могат да изберат какво точно искат. Сега е пълен хаос. Те не знаят в каква посока искат да се развиват. Няма кой да ги ориентира, променят непрекъснато желанията си, а това води до объркване и сред тях, и сред учителите, които много често трябва да реагираме на мига, особено при кандидатстване в чужбина. Всяка година имам дванадесетокласници, които през две седмици сменят желанията си и очакват да им се даде някакъв ориентир какво да правят с живота си. Това е отговорно, но много повече плашещо, защото нито обществото, нито семейството могат да дадат ясна представа на младия човек какви са качествата му и в каква посока може да се развива.

- А относно програмите по литература?

- Има една основна особеност в обучението по литература - децата трябва да творят, а не да влизат в чужда реалност и да зубрят чужди мисли, които въобще не разбират. Трябва да бъдат научени да правят разлика между действителност и художествена условност. Върху тази база трябва да се изгради цялото обучение по литература. Иначе в профилираната подготовка могат да се направят много интересни неща, стига преподавателят и учениците да имат желание.

- Какво ще пожелаете на младите хора?

- Да съчетаят иновативността си с различни творчески подходи и с креативност не само когато учат, но и в интересите си, в изграждането си като личности. Да се научат да синхронизират работното и свободното си време, да се забавляват пълноценно, за да могат да бъдат ефективни и в работата си.