Актьорът Христо Пъдев: Ролята в "Татковци" ми помага в отглеждането на сина ми

Мария Бакалова е супер, познавам я от студентка 

КОЙ Е ТОЙ

Актьорът Христо Пъдев е роден през 1984 г. в София. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. През 2014 г. се присъединява към Малък градски театър "Зад канала", където играе в десетки представления. Христо трупа опит и пред камера с ролите си в редица филмови, телевизионни и късометражни филми.

В момента той е по-известен като Слави - глава на патриархално семейство в най-новия комедиен сериал "Татковци".

- Христо, каква е причината да се включите в сериала "Татковци"?

- Продуцентите ме поканиха на кастинг, явих се на няколко тура и го спечелих. Това е пътят на актьорите.

- Допада ли ви ролята на Слави?

- Много се забавлявам с този образ. Той е доста по-различен от мен, което го прави истинско предизвикателство.

- По какво си приличате и по какво се различавате с него?

- Приличаме си визуално (смее се), освен това и двамата харесваме футбол и сме бащи на момчета. Е, само че в сериала имам трима синове, а в реалния живот засега само един. Докато разликите са основни в цялостното му държание. Слави е прототипният балкански мъж, който е глава на семейството и не се отклонява от пътя си, дори и когато не е прав.

- Наскоро станахте баща. Какво е да сте татко в реалния живот?

- О, велико е! Чувството е много приятно. Винаги съм си мислил, че няма да съм от тези бащи, които си показват емоциите пред хората, но не мога да се контролирам, защото това е голяма сладост. Изключително удоволствие е всеки миг, прекаран със сина ми.

- Попадали ли сте в нелепи ситуации, сходни на тези в сериала?

- Все още не. Но различните ситуации в "Татковци" могат да ми помогнат да възпитам сина си по-добре. Той е само на 5 месеца, а децата ми в сериала са на 5, 11 и 16 години. Обикновено актьорите действаме обратно - ползваме опита, който имаме в реалния живот за персонажите, които пресъздаваме. А сега ролята на Слави ще ме учи на нещата от живота.

- Ставали ли са гафове на снимачната площадка?

- Когато снимаш с деца, никога не е скучно, защото те самите създават много непредвидени ситуации и е доста забавно. Отделно, съберем ли се и четиримата татковци за конкретна обща сцена, винаги се стига до хубави импровизации.

- Разкажете някоя забавна история, която се е случила по време на снимачния процес.

- Най-малкият ми син в сериала се казва Юрий и с него е истински смях. Супер бързо му омръзва да играе с една и съща играчка, а дубълът трябва да бъде заснет със същата, с която е бил в първия кадър, и както снимаме той изведнъж се оказва примерно с друга пушка и хайде пак отначало.

- Къде се чувствате в свои води - на театралната сцена или в киното?

- И в двете. В театъра имам повече опит, защото, откакто съм завършил през 2011 г., не съм спирал да репетирам и да играя. Но напоследък всяка година се снимам поне в един сериал и започвам да свиквам, чувствам се по-уверен пред камера. И двете в същина са подобни, но всъщност са много различни неща, така че и на двете ми е много интересно.

- Имате ли сценична треска?

- Определено имам. Всеки път преди представление усещам гъделичкане в корема. Хем от вълнение, хем от напрежение. Много актьори се шегуваме, че ако тази треска изчезне, няма смисъл повече да се качваме на сцена. Най-важното нещо е да умеем да се контролираме, защото понякога това вълнение може да ни изиграе лоша шега.

- В момента зрителите могат да ви гледат в постановката "Зорба" заедно с Герасим Георгиев - Геро. Изпитвате ли трудност, когато трябва да влезете в ролята на Захария?

- Трудност не, но превъплъщението ми там е доста интересно. Нося тежък грим, както и специално направени за мен зъби, които изглеждат криви и изгнили и през цялото време съм прегърбен. Това е и една от любимите ми постановки, защото работата с Геро е страхотна! Той е много добър актьор, пъргав е в мисълта си и често импровизира.

- С кой български актьор бихте искали да играете на една сцена?

- Откакто завърших академията, мечтата ми е да играя в едно представление заедно с моя професор Атанас Атанасов и се надявам това един ден да се случи. Също така много бих искал да се снимам във филм на Ивайло Христов.

- На театър вече се ходи само със зелен сертификат, мислите ли, че ще има отлив, или точно обратното - залите ще се напълнят?

- Като цяло отлив на хората има в последните две години. Сега най-вероятно ще се усети още повече. За съжаление, нищо не зависи от нас. Всички се надяваме лека-полека хората да се завърнат в театралните зали.

- Сблъскали ли сте се с вируса вече и какво е отношението ви към пандемията?

- Преболедувах го и не беше никак приятно. Коронавирусът съществува и се превърна в неизменна част от нашия живот. Вярвам, че ако хората сме малко по-дисциплинирани, ще успеем да се справим в тази нелека ситуация.

- Как се запознахте с жена ви Цвети?

- Странното е, че се познаваме, откакто сме студенти. Тя също е актриса и завърши НАТФИЗ две години след мен, но нашата връзка започна години по-късно. Бяхме канени на рожден ден на наши общи познати и това беше денят, в който я погледнах с други очи.

- Какво ви привлече в нея?

- Цвети е изключителен човек! Тя притежава вродена мъдрост за живота, която обожавам! Не влиза в интриги, никога не съди хората и живее в светлина. Просто е над нещата.

- Какво е вашето впечатление за Мария Бакалова и смесените реакции на част от сънародниците ни след представянето й в "Борат 2"?

- Познавам Мария, откакто е студентка. Не сме толкова близки, но я поощрявам за всичко, което прави, защото е супер. Лично на мен сюжетът на "Борат 2" не ми допадна, но това няма никакво значение. Важното е, че тя е актриса, отива, изиграва ролята, която са искали от нея, блестящо и я номинират за "Оскар". Българите трябва да уважаваме куража и труда, който е положила.