Японски император дарява панда на Борис III

Вместо протоколни подаръци

 Славата на царете ни като натуралисти се носи по цял свят

Препарирана хималайска панда е сред най-вълнуващите подаръци, които цар Борис III получава, докато е на българския трон - при това не от кого да е, а от японския император Хирохито. Експонатът все още е в една от витрините на Националния природонаучен музей към БАН в София.

Малко прилича на лисиче с рижавата си козина, големите уши и остра муцунка. Когато прочете на табелката, че това е панда, човек цъка, защото очаква, когато види такава мечка, тя да е черно-бяла плюшена играчка. Друг е въпросът, че колкото и сладка и гушкава да изглежда пандата по тв екрана, тя все пак е мечка с големи нокти и зъби и понякога лош нрав.

Годините са смутни, България се е присъединила към Оста Рим-Берлин-Токио, дипломатическите отношения със Страната на изгряващото слънце са още крехки и за да ги заздрави, в София пристига маркиз Масауджи Качисука. Височайшата особа не просто представлява императора, но и той самият е праправнук на 11-ия шогун Токугава. Японският император по онова време също е запален природолюбител и колекционер. Маркизът от своя страна е завършил зоология и орнитология в Кеймбридж, а интересите и познанията на българския цар в тези области са му много добре познати. Когато японския маркиз Качисука идва в България, освен чисто политическите цели той има и интерес към изследванията на царя. Затова вместо протоколни подаръци, които минути след като бъдат връчени ще се озоват в някое мазе, маркизът донася на домакина си една препарирана малка хималайска панда. Самият български владетел оценява изключително високо този дар, много повече от каквото и да било друго. Дейността му в тази посока е известна по целия свят.

Още повече тогава хималайската панда е рядък звяр в европейските колекции. В Европа за съществуването на червената панда научават през 1821 г., когато генерал-майор Томас Хардуик представя пред Линеевото дружество в Лондон свой доклад, в който нарича животното "пууня", откъдето впоследствие идва и "панда". Едва по-късно е открита за европейските натуралисти и гигантската панда, така позната с черно-бялата си окраска.

Горкото каролинско папагалче

По света има хиляди и хиляди музеи за естествена история, но единици се гордеят с редките си екземпляри, като например каролинското папагалче от НПНМ в София.

Птичето е живяло някога в Северна Америка и се е радвало на прекрасни дни въпреки човешката намеса. В края на XIX и началото на ХХ век хората са го смятали за вредител по царевицата и са положили огромни усилия да го изтребят. Въпреки всичко популацията оцелява преди изведнъж и необяснимо да се срине и каролинското папагалче да изчезне. Още преди това екземпляр от този вид попада в колекцията на цар Фердинанд, който го пренася и в създадения от него природонаучен музей край жълтите павета.

Вълците остават, лешоядите - не

Лешоядите, за жалост, вече са изключително рядка гледка в природата на България и разперените им крила красят музейните витрини. В НПНМ към БАН красиво е размахал перата си и брадатият лешояд.

През 50-те години на ХХ век той пада косвена жертва на жестоката война с вълците. Хората разпръскват отрови уж срещу прародителите на кучето, които нападат стадата добитък на народните стопанства. Но вълците оцеляват, докато лешоядите - не. С тях изчезват и черните лешояди, тук-таме остават белият и египетският. По това време брадати лешояди живеят още само в Зоологическата градина в София и тяхното поколение е основата на реинтродукцията на вида в Австрийските Алпи, която е суперуспешна, но у нас това така и не се получава.

Мумия, но без проклятие

Въображението, особено детското, раздвижва експонатите и събужда древни проклятия в музейните експозиции в тишината на нощния мрак. А уж мумиите, пазени от магически заклинания, си лежат кратко зад стъклата.

В българска експозиция не лежи увит в бинтове фараон, но мумия има. На свещен крокодил от древен Египет, както си му е ред. Донесена е от съвременен Египет от експедиция, проводена от цар Фердинанд. Много експонати носи към природонаучния музеи тя, но се опитва да донесе и екземпляри за зоологическата градина, тоест живи животни. Властите в африканската страна ги спират, но нашите хора решават, че все пак могат да скрият една змия в дървена кутия.

Сандъкът е натоварен в трюма на кораба, който пътува за България, и нищо чудно, че когато на родна земя го отварят, влечугото не само че вече е умряло, но и е започнало да се разлага. Тленните му останки и днес са в хранилищата на любимия на деца, татковци и дядовци музей.