Любчо от седмици не излиза от вкъщи

19-годишното момче с церебрална парализа не може да ходи на рехабилитация 

"Много е страшно! Стоим вкъщи и не излизаме, защото се притеснявам Любчо да не се зарази, тъй като за него е много опасно. От три седмици не е ходил на рехабилитация, от която зависи животът му. Пропуска също плуването и ездата. Дано този COVID да отминава и поне частично да се върнем към нормалния си живот", заяви пред "България Днес" Саня Борисова, баба на 19-годишния Любомир Еленков.

На 8 март 2002 г. майка му и баща му са пометени от пиян шофьор на бул. "Обиколна" в столичния кв. "Овча купел". Ивайло и бременната в осмия месец Невена са откарани в "Пирогов", където лекари се борят за живота им. Докато вадят бебето от корема на Невена, тя издъхва, без да разбере, че е станала майка. Мъжът й умира 8 месеца по-късно, без да излезе от будната кома и да види сина си. А Любчо е с тежки здравословни проблеми - диагностициран е с детска церебрална парализа.

С помощта на баба си и добри хора Любчо успява да завърши 12 клас, след като държавата спира да му изплаща пенсия като сирак.

"Не се оплакваме, справяме се добре. Сега вече е в категорията на възрастните инвалиди - човек с увреждане към 170-180 лева му е пенсията и 110 лева за чужда помощ. Учителка продължава да идва вкъщи, за да упражняват четене, писане и рисуване. Искам да поддържа ниво, защото в противен случай ще стои само пред таблета и ще гледна разни клипове, а това не е добре нито за стойката, нито за очите му", добави пред вестника Борисова. Тя посочи, че Любчо посещава и социален център с психолог и логопед, но заради пандемията и тази дейност вече липсва от всекидневието му.