Мечка с медал от Гьоринг надживя комунизма

Скрита пред очите на всички

 Дружината на цар Борис III я отстрелва в Рила през 1936 г., присъждат й първо място в Берлин

Кой не знае грамадната мечка в Националния природонаучен музей към БАН, кой не я е виждал! Отстреляна е в Рила, печелила е награда, на нокътя й виси медал. Но някой да се е загледал в този златен медал? Не! И много добре, дори отлично, иначе щеше да бъде изгубен много отдавна.

Една от тайните, скрити в сградата на жълтите павета, си виси пред очите на всички още от 1937 г. и много добре, че не й се обръща обстойно внимание, защото... На медала има свастика. А долу в левия ъгъл зад стъклото на витрината кротко лежи диплом, също с пречупен кръст. При това и с подписът на райсхмаршал Херман Гьоринг - втория човек след Адолф Хитлер. И тези експонати са си висели там през всичкото време, докато в България се градяха комунизъм и антифашизъм.

Баба Меца пада пред ловната дружинка на Негово Величество цар Борис III през 1936 г., препарирана е и на следващата е изпратена на Световното изложение в Берлин, където е отличена с първата награда. По това време на власт в Германия са нацистите и всички официални документи, ордени и медали са украсени с пречупени кръстове. Със или без свастика, признанието за българския ловен трофей е драгоценно.

В залите на Националния природонаучен музей предстои откриването на изложба с рядко показвани екземпляри, събирани от цар Фердинанд, цар Борис III, принц Кирил и княгиня Мария-Луиза. През 2019 г. се навършиха 130 години от създаването на институцията, при това лично от Фердинанд, който е бил запален природолюбител и е имал безценна колекция още преди да дойде в България. Много от екземплярите и днес могат да бъдат видени в експозициите. И двамата монарси са имали задълбочени познания и са направили научни открития в областта на ботаниката, орнитологията и ентомологията, интересували са се от растения, птици, пеперуди. Идеята на изложбата е да покаже ролята на владетелите от Третото българско царство в научните изследвания, разказва пред "България Днес" ентомологът доц. Николай Симов. Малко хора знаят, че те действително са се занимавали с наука, освен да я спонсорират. Освен Природонаучния музей Фердинанд основава и зоологическата градина, които влизат в основата при създаването на БАН.

Абдикацията и дяволската пеперуда

3 октомври 1918 година е денят, в който цар Фердинанд обявява абдикацията си, за да не се завърне повече в България. Преди да обяви решението, Негово Величество остава верен на научните си принципи и улавя една дяволска пеперуда. Коронованата особа знае, че това е рядък вид и възможността е уникална. И е прав, защото това е последният екземпляр на дяволска пеперуда, уловена в нашата страна.

Рядка красавица става причина години по-рано за търсене на символика по тогавашните вестници. Става въпрос за падането на уж непревземаемата Одринска крепост на 13 март (по стар стил) 1913 г. Цар Фердинанд бърза да отиде и да види с очите си как е бил извършен военният подвиг, но докато разглежда форта Айваз Баба, вижда пеперуда. А за тях този период на годината не е типичен, тъй като е още студено. Величеството веднага я улавя, вади кибрит и изхвърля клечките, за да прибере находката си. Репортерите после пишат, че изхвърлените от монарха клечки всъщност символизират изхвърлянето на барута, края на войната и българската победа. Да, и този екземпляр е в Природонаучния музей.

Чистокръвните зубри са в София

Зубрите са друга впечатляваща за малки и големи гледка в Природонаучния музей. Тайната е, че са от последните истински, пристигнали в музеи по света изобщо.

Грамадните животни са от територията на Германия и са били живи до 1916 г. Тогава цар Фердинанд отива на посещение при германския канцлер Теобалд фон Бетман-Холвег, с когото ловуват близо до днешната полска граница, където е имало резерват. Но тогава тече Първата световна война и вследствие на бойните действия зубрите изчезват.

След това са правени опити да се възстанови видът, но заради опасност от близкородствено кръстосване се използва и материал от американски бизон, така че днешните зубри не са съвсем чистокръвни европейски. Тези в София са еталонни, тоест са представители от чистата кръвна линия, казва доц. Николай Симов. Зубри всъщност е имало дори и в България до Средновековието, като са населявали днешните ни територии още от 1000-2000 години пр. Хр.