Най-старото злато е от Дуранкулак

Приказен град буренясва край морето

Следи от една от първите писмености е открита върху статуя на богиня

Варненското съкровище навсякъде е сочено като най-старото намерено досега обработено злато. Но в малкия музей край Дуранкулашкото езеро твърдят друго. Като свидетелство сочат спираловидна гривна, изработена с такова изящество, сякаш е излязла от съвременен златарски бутик, но е датирана с 200-300 години по-рано от накитите на Варненското халколитно съкровище.

Днес езерното островно селище е достъпно за туристите свободно. Обособен е археологически резерват с дървени мостчета и стълби, но мястото е запуснато. Поради липса на средства посетителският център към обекта не работи, уникалните свидетелства от процъфтяващата протоцивилизация тънат в бурени, а срещата със змии не бива да изненадва любознателния гостенин.

На това място са открити следи от една от най-ранните писмености. Става дума за женска фигурка на Богинята майка. На гърдите й има пиктограма, която свидетелства за едни от първите писмени знаци в човешката история. Именно на Богинята майка е посветен и храмът на Кибела. Там археолози попадат на каменна стела, която представя богинята, седнала на трон, заобиколена от лъвчета.

Докато проучват острова, археолозите се натъкват на некропол от 5-ото хилядолетие пр. Хр. До момента в него са разкрити 1204 погребения, което го прави един от най-ранните и най-големите праисторически некрополи, откривани някога. Телата са погребани с ритуални предмети или вещи от бита, което е характерно за хиляди години последваща история по днешните български земи. Най-старата каменна архитектура на континентална Европа

Сградите са построени през 5 хилядолетие пр.н.е., което ги прави най-ранните на континента. Те са с каменна основа, градежът е с глинени пояси и завършва с двускатов покрив. Жилищата са големи и комфортни дори за днешните представи. Предците ни се ширели на 160 - 170 кв. метра, макар вероятно в тях да са живеели две до три поколения по едно и също време. Някои от сградите били на повече от един етаж, вътре подовете били глинени, като преобладавал червеният цвят. Тази краска фигурира и в украсата на съдовете. Те са с интересна орнаментика, откриваме знака на лабиринта, на свастиката и други елементи, които и днес срещаме в традиционните български шевици, разказва Ивелина Романова от РИМ - Добрич. Част от артефактите са изложени в него, друга - в Националния исторически музей в София.

Хората от онова време са били земеделци, търгували са със зърно, обличали се с платнени дрехи, целите украсени с мъниста или черупки от раковини, и почитали богинята Кибела, а мъртъвците си погребвали с ритуални предмети и изящни златни накити. Все още твърде малко се знае за представителите на най-ранната протоцивилизация на континентална Европа, възникнала по нашите земи преди повече от 7 хиляди години. Но учените са единодушни - тези хора изпреварили с хилядолетия останалите култури в праисторическия свят.

Варненското съкровище пътува по света

Златните накити, намерени във Варненския некропол, са считани за най-старото съкровище и са произведени още през IV-V век преди Христа. Общата им маса е 1,5 килограма злато.

Орнаментите са тракийски и са били открити на скелета на 45-годишен мъж, който е погребан церемониално заедно със златните съкровища. От години това безценно имане пътува по света, за да се види от хората от всички континенти.

Специалисти смятат, че на дъното на Черно море се крият още безценни артефакти и археологически обекти, тъй като преди до около 6000 години нивото на Световния океан е бил няколко метра по-ниско, а днешното море е било сладководно езеро, с доста по-ниско ниво преди скъсването на провлака, където днес е Босфор

Малкият воден бик се крие наоколо

Дуранкулашкото езеро и съседните Шабленски езера формират най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска. Природният комплекс е разположен на миграционния път Виа Понтика и осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Обектът е с международно значение за три гнездящи вида птици - малък воден бик, морски дъждосвирец и черночела сврачка.

Езерото има сериозен потенциал за съхраняването на дивия шаран, а пясъчните дюни са убежище на многочислена и стабилна популация на сирийската чесновница. Степните местообитания около езерото са важни за опазването на пъстрия пор, нютоновия хомяк и лалугера.