Борис I основава първите училища

Религията е задължителна в клас в края на XIX век

През 1979 г. е решено да се учи до XII клас 

Днес е първият учебен ден! Но невинаги класните стаи и методите на преподаване са били такива, каквито ги познаваме сега.

Първите училища в България са основани през IX век от княз Борис I (852-889 г.) при пристигането на учениците на Кирил и Методий -това са Преславската и Охридската книжовна школа. Тяхната цел е била обучаването на българските духовници в грамотност с новата азбука. Но освен това в Охрид св. Климент е преподавал и редица други знания, които са били важни за бита, например как се облагородяват плодни овошки.

Реализира се идеята на Кирил Философ, че всеки народ има право да чете и да пише на своя роден език. Докато на Запад в образованието се използва латинският език, в България се разгръща широка дейност за развитието на самобитна българска просвета на роден език и за създаването на старобългарска книжнина.

Огромна роля изиграват и килийните училища, които през Възраждането се обособяват към българските църкви и манастири. След тях се появяват и елинските светски училища, а по-късно и елино-българските училища, като преходен етап към светското новобългарско училище. Появяват се и взаимните училища, чието възникване е предизвикано от липсата на преподаватели. В тях учителят преподавал на по-напредналите ученици, те от своя страна предавали знанията си на другите, които пък преподавали на следващите. След взаимоучителните се появяват и класните училища.

По време на византийското владичество над българските земи (1018-1186 г.) развитието на просветата е сериозно затруднено. Въпреки враждебното отношение на византийската светска и църковна власт остават да съществуват отделни центрове на просветен живот, в които се обучават българи.

По време на Втората българска държава (1186-1396 г.) големи просветни центрове са Килифаревската книжовна школа и Търновската книжовна школа, които се очертават като висши училища в изучаване на богословие и философия. В тях се подготвят книжовниците Киприан, Григорий Цамблак и други.

Турското робство (1396-1878 г.) спира за дълъг период икономическото, културното и политическото развитие на българския народ. Единствени просветни огнища са килийните училища към манастирите и църквите. През XVI-XVII век голяма роля за обогатяване на българската книжнина изиграват Софийската книжовна школа и Етрополската книжовна школа.

През Възраждането идеята за просвета, подета от Паисий Хилендарски, се развива и реализира от Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петър Берон, Васил Априлов, Неофит Хилендарски - Бозвели, Емануил Васкидович и други възрожденски дейци.

Първото новобългарско светско училище е Габровското взаимно училище (1835 г.). Основано е по инициатива на просветния деец Васил Априлов. Обучението там е 2 години и се извършва на български език. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Новите просветни тенденции на епохата намират място в съставения от Петър Берон първи български светски учебник "Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища", наречен "Рибен буквар" (1824 г.). Българското възрожденско училище се развива под силно руско влияние - учебниците се съставят по образец на руски учебници, учителите са главно руски възпитаници. След Кримската война (1853-1856 г.) образованието и педагогическата мисъл в България навлизат в нов етап на развитие - наред с руското влияние прониква и западно, откриват се първите девически класни училища, преминава се към класно-урочната организация на обучение.

До началото на 70-те години на XIX век броят на училищата достига 1600, има 3 гимназии.

След Освобождението със Закона за обществените и частните училища (1884 г.) за пръв път се прокарва идеята за професионална подготовка на учениците - предвижда се някои общообразователни предмети да се изучават с оглед нуждите на земеделието и занаятите. Откриват се много чужди училища, чрез които се засилва западното (главно немското) влияние. През 1891 г. излиза Закон за народното просвещение, с който образователната система се централизира, управлението и надзорът на всички учебни заведения се предоставят на Министерството на народното просвещение. Задължителното образование става от 7- до 14-годишна възраст. Преминаването от основно към средно образование става чрез приемен изпит, а религията става задължителен учебен предмет и в гимназиите.

След 9 септември 1944 г. се закриват чуждите училища. С премахването на някои учебни предмети като вероучение, буржоазна етика и други се създава възможност курсът на образованието да се намали от 12 на 11 години. Засилва се изучаването на руски език. Учениците получават бегли знания за селското стопанство, машиностроенето, електротехниката, шев и кройка и други.

През юли 1979 г. на пленума на ЦК на БКП се приема обучението да продължи до XII клас.