Пианото на Георги Минчев свири само

Търси се кой да поправи уникалния инструмент

Произведено е преди близо 100 години

Пианото на легендарния Георги Минчев свири само! Уникалният инструмент на големия български музикант и поет е дарен от наследниците му на столичния Политехнически музей, където предизвиква огромен интерес сред посетителите.

Пианото освен конвенциално е и механично. То може да работи и без участието на пианист благодарение на перфолента, която се задейства от седящия на стола. Проблемът е, че в момента механизмът не работи, а в България няма специалисти, които могат да го реставрират. Подобна технология е съществувала за кратко време и почти изчезва след бума на грамофоните в началото на ХХ век. Това пиано е било любимото на изпълнителя на "Бяла тишина" и той го е използвал до последните мигове на живота си. "Пианистът" може да регулира темпото, динамиката на пневматичната система, която на свой ред подава импулса за чукчетата, които удрят струните. Разбира се, Георги Минчев е използвал инструмента основно като стандартно конвенционално пиано и рядко е употребявал хитрините, които предлага. Подобните видове пиана бързо отпадат от употреба и за това малцина са останалите живи специалисти, които могат да поддържат интересния механизъм.

Механичното пиано е наричано още пианола, работи чрез пневматичен или електромеханичен механизъм. То функционира с помощта на ролки перфохартия, които съдържат информация, необходима за изпълнението на желаното музикално произведение. Пиесата е записана предварително и се задвижва с пневматичния механизъм. По този начин дори начинаещ музикант може да заблуждава публиката и да изглежда като виртуоз, без дори да може да свири на пиано.

Продажбите на механичните пиана се увеличават паралелно с тези на масово произвежданите пиана за дома в края на XIX и началото XX век. Те достигат своя връх през 1924 година, но скоро усъвършенстваният фонограф ги измества. Появата на радиото допълнително засенчва популярността на пианото, а през 1929 година, годината на най-мащабната икономическа криза, производството фактически замира. Инструментът на Георги Минчев е от края на ерата на механичните пиана. То е произведено от фирмата Feurich&Hupfeld през 30-те години на ХХ век. То не е нито електрическо, нито електронно, нито дигитално. Механичното пиано е акустично, като звукът е възпроизведен без намесата на други компоненти. Този инструмент става част от сюжета на легендарни романи и филми. Големият Кърт Вонегът пише през 1952 г. романа "Механичното пиано", а Никита Михалков прави филма "Незавършена пиеса за механично пиано" през 1977 г. Чудатият инструмент фигурира и в класиката "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес.

Механик прави единствения електрически орган

Само един е българският електрически орган. Той е създаден от Крум Генов (1914-2003), който е бил любител механик и техник и не е бил музикант. Разработвал го е в продължение на повече от 20 години. Проектът на живота му е завършен през 80-те години и днес се намира в Политехническия музей. Органът съдържа над 14 000 електронни платки и 33 000 спойки.

Друга мечта на самоукия майстор Генов е да направи часовник с движещи се фигури, подобен на този в чешката столица Прага. Той не успява да завърши този свой проект, за който предвижда на всеки кръгъл час да се появяват образи на наши възрожденци. Но в историята остава и неговият голям часовник, монтиран на южната фасада на сградата на Държавна спестовна каса.

Откъде идва "куча марка"?

Логото на фирмата "Хис мастър войс" дава названието на така популярната у нас "куча марка". Компанията произвежда грамофони и плочи с високо качество, но неясно защо постепенно "куча марка" става синоним на стоки със съмнителен произход. В началото това не е било така. Върху плочите е изобразено куче заедно с надписа на фирмата. Но не всеки е можел да запомни името на компанията и тя става известна благодарение на логото с най-добрия приятел на човека.

От фирмата едва ли са предполагали, че 100-ина години по-късно "кучата марка" ще стане символ на марки с неизяснен произход.