Шеф Михалчев стана тюлен

Кулинарят бил в дисциплинарна рота в казармата, нарочно си трошил ръцете

Вече мога да вляза в специалните части, казва топготвачът

Мастършеф Петър Михалчев стана тюлен! След като завърши дългото си обучение при едни от най-елитните експерти инструктори, готвачът взе сертификат и вече е "специален".

"Вече може да се каже, че съм "елитен", пошегува се топготвачът от "Мастършеф" с новите си умения.

Дългият курс 48-годишният Михалчев предприел, за да осъществи стара своя мечта. С обучението му се заели най-добрите му приятели - Антон Шукеров, Краси Панов, Тодор Станков. Краси Панов дори бе на последната си мисия в Афганистан само преди дни.

Експертните умения Михалчев придобива след дълги упражнения по стрелба в цел, тичане в бойно снаряжение, както и обучение да се справя с огнестрелни и други рани и т.н. След изкарания курс Михалчев вече има международно признат и одобрен сертификат от правителството съвместно с Europass и така автоматично става предпочитан кандидат за всяка работа в сферата на защита и сигурност.

"За нас бе чест, че имахме такъв студент - той няма нужда от представяне. Беше изключително точен и прецизен. Има желязна психика, което понякога е по-важно от физическата форма", споделят нашите инструктори, които са бивши и активни членове на звена за специални операции като американските военноморски тюлени, Русия Алфа Антитерор, Легион Етранжер, S.W.A.T, Израелските специални части, 68-а бригада специални операции, САС, Зелен Берет, Краповий барета и други.

На Михалчев съвсем не му е чужда авантюрата с пистолета, какъвто му подариха за края на курса баретите.

"Имам някаква заготовка преди това. В казармата бях в дисципа, а хора от ротата се самоубиха, защото не издържаха на психическия тормоз", разказва Михалчев.

Той се върна доста назад в годините и сподели, че е имал екшъни в училище и това е предопределило къде ще служи като войник.

"Не бях послушен, имах намалено поведение, защото счупих главата на един съученик. Имах разправия и с Детска педагогическа стая, кражби, битки и т.н.", обяснява готвачът. Когато дошло време да служи, съдбата му била предопределена и го пратили в дисциплинарна рода.

"Бяхме около 1300 човека, от които само 20 българи. Всички останали роми. Автомат ни дадоха единствено на клетвата. Иначе оръжието ми бе кирка и лопата и ринехме камъни по строежа на жп линия. Няма пек, няма студ, дъжд, сняг. Имахме норма и я гонехме. Два пъти си счупих ръцете нарочно, за да излизам в отпуска. При нас идваха и бивши затворници, за да си дослужат. Бяха с по 20 години по-големи. Изроди! Много извращения имаше. Като новобранец имах приятел от Враца от старите и той ми беше крило. Яли сме доста бой", разказва Михалчев, който оттогава изгражда железния си характер.

Готвачът признава, че за да си счупиш ръката, е нужно просто да удариш силно в стената и така си осигуряваш отпуска.

"За да станеш старо куче в казармата, трябваше да пробягаш разстоянието от едната стена в спалното до другата. А около леглата са се строили 50 човека със свалени колани, готови да те млатят с катрамата кой където свари. Слагаш ръцете на главата и тръгваш. Като стигнеш другата стена, вече си старо куче. Това много ме кали. Аз съм войник и по душа", казва Михалчев.

Посланикът ни на добра воля за принос към популяризирането на японската кухня се кротнал, след като се влюбил в съпругата си Ина. Тогава Петър е с дълга коса до кръста и никаква татуировка.

"След това стана ексцентричен и с годините все повече", смее се съпругата на готвача. Докато синът им расте, шеф Михалчев и Ина отварят собствено ресторантче, отдават се на общи хобита и стават горди притежатели на три кучета и два бухала.

"Аз съм, бих казал, доста разглезен. В смисъл, че понякога не стигаме до консенсус с жена ми. Но каквото съм си наумил, то става. И тя не ми се сърди", споделя виртуозът на сушито. Двамата лесно съвместяват спокойствието - основен елемент на японската култура с родното трудно ежедневие. Но са точни и усмихнати, съвсем като на Изток. И затова са заедно вече 21 години.