Режисьорът Максим Генчев: Днес няма Ботев и Левски

Има техни почитатели, които биха могли да бъдат четници, комити, хъшлаци, хайдути, но водачи като двамата български синове няма 

КОЙ Е ТОЙ

Максим Генчев е роден на 28 септември 1954 г. във Видин. Завършва ВИТИЗ през 1980 в класа на проф. Крикор Азарян. Има над 60 театрални роли, с три национални награди, през 1984 г., 1987 г., 1989 г., и номинация за "Аскеер" през 1998 г. С над 25 роли в чуждестранни игрални филми и български телевизионни сериали. След като през 2008 г. режисира "Гераците", а през 2015 г. лентата "Дякон Левски", Генчев работи усилено по филм за Ботев.

- Г-н Генчев, какво искате да покажете на зрителите с филма за Ботев? Какво е неговото послание?

- Посланието е - дължим родова памет на забравените герои, чиито портрети висят в кабинети и училища и имена се споменават на митинг-заря. Нужно е емоционално съпреживяване с героите, най-вече сред младите, които без визуално онагледяване не могат писмено да възприемат исторически факти.

- Как се роди идеята първо да се работи по лента за дякон Левски, а след това и за поета революционер?

- Темата за българските националреволюционери е пропита в мен от ранно детство. Опитът ми в киното ми даде кураж да сбъдна основната си мечта и когато общественият строй се смени, това стана възможно.

В понеделник заснехте слизането на Ботевите четници от парахода "Радецки" на колзодуйския бряг. Разкажете ни за нея.

- Радецки е кинообраз по спомените на кап. Енглендер. Поканих всички млади родолюбци да превземат кораба и целунат родната земя. Снимачният ден беше тежък. За 10 часа трябваше да пресъздадем сложни взаимоотношения, взаимосвързани с логиката на историческия документ и художествената правда на киното.

Що за патриоти сме - такива в механата, в интернет, застинала жарава или друг тип?

Имам различно мнение от познатото хулене на кръчмарското родолюбие. Във всяко населено място, във всяко семейство живее истинско родолюбие. Как иначе е възможно да се направи исторически игрален филм (най-скъпият жанр) в епоха без родолюбци дарители?

- По славния си път Ботевата чета не получава очакваното подкрепление в селата към Врачанския балкан. И по заснемането на филма ли "пътят е страшен, но славен"?

- Съмнявам се, че Обретенов правдиво е разказал истината за пътя на четата и Захари Стоянов правдоподобно го е написал. Хората и тогава, и днес са едни и същи - и добри, и зли, и предатели, и герои. В хода на проучвания и снимане разсъдъкът ми подсказваше, че истината не всякога е нужна! Киното, което правя, е оптимистично, красиво и сложно. Нямам комплексирани национални чувства и мизерията на духа не занимава творчеството ми, за изобличения и интрига има вестници и съдилища! Филми, посветени на герои, трябва да повдигат националния дух и в това е моята работа.

- Повече ли са "глупците неразбрани", или стойностните хора надделяват?

- Надделяват стойностните! Те са тихи, скромни и сред тях Бог се явява... Злото е малко, но кресливо и неговият глас повече се чува.

- Има ли съвременни Левски и Ботев, които остават в незаслужена сянка? Кои са те за вас?

- Днес няма Ботев и Левски. Има техни почитатели, които биха могли да бъдат четници, комити, хъшлаци, хайдути, но водачи като двамата български синове няма. Ако ги имаше, нищо и никой не би ги удържал на сянка! Ботев и Левски не се нуждаят от нашето време, времето винаги ще бъде тяхно и само те могат да го преобръщат.

- С какъв екип и бюджет подготвяте екранизацията за войводата?

- Техническият екип е проверен от предишните ми филми. Творческият се мени според образите, без да се лишавам от универсалните си актьори, които играят роли, които не налагат физическа прилика в персонажите. Продуцент на филма е Десислава Ковачева, с богат творческа опит - 7 филма. Тя успява да "вкара" този гигантски като разход игрален филм в бюджет от 250 000 лв. - храна, транспорт, нощувки, наеми на костюми, оръжие, локации, хонорари на екип от над 80 души, постпродукция и разпространение, които реално струват около 1 милион.