Кукерите дирят жени, не гонят зли духове

Целта е момчетата да покажат, че са готови за брак

Това е порочна практика, казват етнолозите от Перник

Кукерите не гонят злите духове! В това са категорични етнолозите от Перник, който е център на прочутия ритуал. Неговите корени идват още от древни времена, никой не може да каже кога точно е възникнал. През последните години фестивалът "Сурва" е изключително популярен и привлича хиляди туристи в града на 14 януари, Васильовден. Масово хората вярват, че сурвакарите гонят зли духове, но идеята на празника се оказва, че е съвсем друга.

"Това са млади момчета, които трябва задължително да са навършили 16 години. Идеята не е да гонят злите сили - разказва Цвета Бакарска, уредник етнология в Регионалния исторически музей - Перник. - Целта е момчетата да покажат своята мъжественост и че готови вече да сключат брак, да имат семейство, да създадат деца и да се грижат за тях. За това те ходят по къщите, честитят нова година и пожелават здраве, живот и плодородие. Нали разбирате какво още значи плодородие? Тези звънци и чанове са символ на мъжествеността. Те носят около 25 звънеца на врата и около кръста си. Ритуалът днес е погрешно изтълкуван, американизиран е. Нашата традиция не е такава. По същия начин лазарките показват на Лазаровден, че от девойки са готови да станат жени, които могат да имат деца и семейства. Така е и при момчетата сурвакари. За това не могат малки деца и жени да бъдат сурвакари. Това е дълбоко порочна практика. Също така при ритуала не са се палили огньове, както се прави сега.

Любопитна е историята и на маските на сурвакарите. Тяхното създаване е истинско изкуство, което е изключително трудно и отнеме месеци труд. Понякога маските са комични, друг път зловещи.

"Първите маски са били от по-близки до животните - разказва етнологът Бакарска. - Някои са от дърво, покрити с овча или козя кожа, с рога. Такива са били по-автентичните маски. А тези с птичи пера са се появили по-късно. Колкото повече време минава, толкова по-високи стават ликовете. Събират се пера от най-различни птици, пуйки, гъски, патици, петли. И цяла година се реди маската. Ликът трябва да е симетричен, красив, лек и да бъде оригинален. Всеки сурвакар иска маската му да е различна. Ликовете са много нетрайни, за една година се разлепват и развалят. Затова дядото показва на сина, той на внука как става всичко това, за да може всяка година да се обновяват маските и да стават по-хубави. Всяко село си има майстор, който прави около 150 маски или ги обновява преди Васильовден. В сурвакарската дружина има много атрактивни образи. Има водач, има поп, има семейство, което се жени - булка и младоженец. Има мечка, мечкар... Но защо сватбата е в центъра на сурвакарската група? Именно защото се заявява възможността на тези млади хора да имат семейство. Попът за това също е там - за да благослови брака."

Трънчани строят Народния театър

Строители от Трънско изграждат една от най-красивите български сгради - Народния театър в София. Този край е известен с майсторите си, които строят и много други емблематични здания в цяла България. Те са прочути и с чувството си за хумор, което ражда много анекдоти.

Народният театър е направен по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които вече са автори на множество театрални сгради във Виена, Одеса, Загреб, Прага и други европейски градове, които са се превърнали в забележителности. Основите са положени на 4 юни 1904 г. на мястото на дъсчения театър "Основа". В края на 1906 г. сградата е завършена и струвала тогавашни пари 1 500 000 лв. Залата тогава събирала 900 зрители.

Две ниви за носия дават бащите

Две ниви за носия на дъщерята дават бащите в началото на ХХ век. Една от най-известните носии в Радомирския край е саята. В прочутите картини Мадоните на Владимир Димитров-Майстора са рисувани жени именно от този край, в тази носия. И досега има живи останали модели, рисувани от Майстора, разказват от музея в Перник.

Саята за омъжена жена се познава по реда на гайтаните. Девойката не може да носи богати накити, а само китки. По превръзването на забрадката също се познава коя е омъжена и коя не. Има и момински саи, които са изчистени.

В края на XIX и началото на XX век вече има саяджии с чираци. "Един баща, за да поръча на момичето си сая, преди да я омъжи и да я направи красива, е трябвало да даде много пари. Приблизително две ниви трябва да продаде, за да поръча например казмирена сая, която е много скъпа материя и се е купувала от Габрово", разкриват от музея.