Елена Колева, писател: Исках героите ми да седят на антигравитационни дивани и да носят гривна срещу болката (Видео)

Любен Дилов ме напътства като опитен водолаз

Елена Колева е завършила журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", но страстта й към писането я отклонява от обективността и темите, типични за професията. Статиите и репортажите й за списания като MAX, Amica, L'Europeo, InGlobo и Playboy я тласкат все по-далеч от конвенционалното. Там, където думите водят собствен живот. Извън писателското поприще Елена работи като редактор в лайфстайл медия. Обича игрите, мистериите и да се губи нарочно из града, откривайки "ъндърграунд" места, които повечето хора биха подминали. През тази година на пазара излезе дебютният й роман "Играта на солта", посветен на хората с биполярно разтройство. Негов редактор е Любен Дилов-син.

- Елена, какво ви накара да напишете книга за хора с биполярно разстройство?

- Това не е просто книга за хора с биполярно разстройство. По-скоро е книга за другия, заключен вътре в нас, и за пътя на неговото освобождаване. За размаха на въображението, за свободата да правиш каквото си искаш и за срещата с подсъзнанието като лек. Вдъхнови ме мой близък, чието пътуване от мания до депресия го накара да изживее някои от най-креативните периоди в живота си.

- Вашият редактор Любен Дилов-син казва, че романът няма аналог в българската литература. Каква беше неговата роля в създаването му?

- С Любо се запознахме в редакцията на L'Europeo и още оттогава ценя това колко е прям и директен. Няма да забравя думите, които ми каза над ръкописа в едно кафе до Националната библиотека: "Историята е шантава. Но ако не вярвах в нея, изобщо нямаше да се заемам!". Един ден, докато минавахме през текста, той вдигна поглед и ме попита: "Какво става между тези няколко глави, къде се е дянал главният герой Брам Кобке? Трябва да покажеш на читателя какви ги върши, докато движиш останалите герои". Това доведе до написването на една напълно нова глава. И понеже с Любо, който прекарва доста от времето си под вода, веднъж се гмуркахме край о-в Св. Иван до Созопол, мога да сравня работата му по книгата с тази на опитен водолаз, който съпътстваше един дебютант в дълбоките води на редактирането на роман. В книгата има и десетки водолазни термини, за които отново Любо, като спец по темата, много ми помогна. 

- Познавате ли хора с подобни психически проблеми, за които разказвате? Трябва ли да ги приемаме като различни?

- Да, имам приятели с диагнозата. Една от тях е много талантлива художничка. Всъщност всеки от тях има някаква дарба. И, разбира се, досегът ми с тези хора много ми помогна за написването на книгата - познавах симптомите, мисленето и говоренето им. Страстта, с която творят. Дали са различни? Да, но по хубавия начин. В книгата биполярните са метафора на противоположностите, скрити във всеки от нас, затова и подходът трябва да е приемане. Ето, един от главните герои, гейм мейкърът, дава свобода на биполярните да сътворят града на мечтите си - мястото на действието е един разрушен и изоставен от десетилетни вражди крайбрежен град в Кипър, който героите превръщат в рай под небето. Те буквално материализират фантазиите си, изобретявайки невиждани и футуристични сгради и предмети. Носят гривни против болка, седят на антигравитационни дивани и пият питието си насред дупка в морето. 

- Не всеки знае какво представляват ларп игрите, за които пишете. Участвали ли сте в подобен социален експеримент?

- Ларпът е ролева игра на живо. И ако се огледате, може да го видите навсякъде. Шамански ритуали, църковни сватби, голф игри, интервюта за работа, полети със самолет, парламентарни дебати - по свой собствен начин всички те са ролеви игри на живо. И ако у нас най-популярни са ларповете на средновековна тематика, аз лично предпочитам психологическите. Онези, които изследват действителни социални проблеми. Има един шведски ларп, който критикува шведската съдебна система и рядкото залавяне на бандите изнасилвачи. Истината е, че не можех да си представя книгата без елемента на играта. Тя е един от най-древните начини да изразяваме скритите си желания. Въображение в действие. А най-необятната игрална площадка е нашето подсъзнание, което е и тема на романа.

- Предизвикахте сериозен интерес на Панаира на книгата край НДК, за какво си говорихте с читателите?

- Много от тях ме питаха как, по дяволите, ми хрумват всички тези неща. Да, може би въображението ми е малко развинтено, но не е ли задължително това за всеки писател? Някои от хората, които поискаха автограф, тепърва прохождат в писането. Искаха да знаят кое прави гласа на един автор отличителен. За мен това е смелостта да прескочиш бодливата тел на реалността и да създадеш на страницата подобрено копие на първоначалния обект. С други думи - да намериш перфектната метафора. 

- Има ли бъдеще за един млад писател в България?

- Да, но като че ли все още по-предпазливо се приемат сюжети, които не засягат местната почва, местната история или местната реалност, което ограничава. Иска ми се да има повече място за българските Мураками и Сомоса!

- Останаха ли хора, които не могат без мириса на книгата?

- Разбира се! И никога няма да свършат, защото опитът, който извличаме от добрите истории, не е много по-различен от този, който извличаме от собствения си живот. Доказват го стотиците групи в социалните мрежи, семинари на живо, блогове и влогове, посветени на нея - Книгата от "кръв и плът". Хората я обикват от все по-ранна възраст. Радвам се, че се връща и интересът към стари, но вечни български книги, като "Тютюн" например.