Актрисата Радина Кърджилова: Обичам да готвя на Деян

Коя е тя

Радина Кърджилова е родена на 17 юни 1986 г. През 2009 година завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство" в класа на професор Пламен Марков и Ивайло Христов. Започва да играе в постановките на Модерен театър "Пухения" и "Самотният запад". Става популярна от тв екрана с българския сериал "Стъклен дом". Радина Кърджилова играе в Театъра на българската армия. Според театрали Кърджилова е най-доброто попадение млади актриси в БГ театъра у нас.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-це Кърджилова, напоследък става все по-трудно да се живее в България. Вие доволна ли сте от живота си?
- Доволна съм. Щастлива съм. Имам прекрасен мъж, прекрасни родители и приятели. Единственото, което искам, е лошотията да е по-малко и хората повече да се усмихват.

- Казвали сте, че разпускате, като чистите вкъщи. Готвите ли?
- Напоследък да. Наскоро направих вкусна леща, леко пикантна и Деян много я хареса.

- Трудно ли ви е да влезете в кожата на Мила във "В полите на Витоша" по Яворов?
- Трудно да, но и много интересно. Пиесата се уповава на действителни лица и това я прави още по-въздействаща. Мила Драгоданоглу е силно емоционално същество, с крехка душевност, което обаче има свое собствено мнение. Тя е човек, който не познава напълно правилата на играта "живот". В репетициите на маса с проф. Красимир Спасов говорихме за т.нар. "комплекс Анна Каренина" - душевни, интелектуални, чувствени нагласи, които мотивират индивида към бунт. От момичето Мила става жена, личност. Взаимоотношенията между действителните лица Мила Тодорова и Яворов са без реална биография. Всичко е в писмена форма. Това е ясно зададено и в пиесата. Не бих могла да обичам някого от разстояние, някой, който е далече от погледа ми. Имам нужда от неговото присъствие, от неговото дихание. Тук е разликата между нас с Мина. Харесвам в нея истинността и чувството за справедливост. Тя е силно разбиращ образ. Носи доброто в себе си. Тези хора са на изчезване.

- Изиграхте блестящо ролята си в "Йерма" по Федерико Гарсия Лорка. Притесненията ви преди това бяха, че да влезеш в този многопластов образ е трудно. Успяхте ли според вашия критерий?
- Притеснения по отношение на доизграждане на образа на Йерма все още имам. Мисля обаче, че от премиерата до ден днешен спектакълът значително е вдигнал нивото си. Това е голяма отговорност, изисква се определена концентрация, за да издържиш на тежестта, която носи пиесата. Въпреки всичко удоволствието, което изпитвам всеки път, не може да се опише с думи. Всеки път, преди да изляза на сцената, чета "Лорка - дуенде теория и функция", за да се доближа максимално до неговия свят. И това много ми помага. "Йерма" ни донесе първа награда на театралния фестивал в Скопие за най-добро представление и по тази причина мисля, че не само аз, но и колегите се радваме много на това си постижение.

- Наричат ви "кралицата на драмата". Има ли комедийни роли, които бихте искали да изиграете? Кои са те и защо?
- В последните две години имах възможността да се превъплътя в образите на най-драматичните женски персонажи. Това е и голям плюс, но е време да загърбя това си амплоа и да обърна внимание на комедията. Не съм претенциозна по отношение на роли, но бих била щастлива, ако накарам един ден публиката да се смее, а това е доста по-трудно.

- Има ли роли, които сте изиграли и са ви накарали да се преоткриете?
- Да. Йерма е точно това.

- Винаги се подготвяте максимално. За "Когато Айседора танцуваше" учихте шведски, с кой от езиците ви е било най-трудно?
- Хахаха, не съм учила шведски. Трябваше да изиграя последователка на Айседора Дънкан и да изтанцувам един танц, в който се криеше моят комедиен образ. Шведският просто беше допълнителен детайл, който да подчертае героинята ми. Имах само четири, пет реплики, но когато четях на прима виста, пак звучеше смешно1 без дори да познавам езика. За съжаление този проект сега е замразен. Силно се надявам да намери своето бъдеще в нашия театър.

- Получихте наградата "Максим" от колегите в „Армията" за Поли в мюзикъла "Бандитска опера". Играе ли ви се още в сложни постановки?
- Благодаря на колегите си, че ми връчиха наградата. Никога не бих застанала срещу нещо, в което съм положила труд и усилия. Все още се уча и ще се уча цял живот. Дисциплиниран човек съм и в работата, и в живота. Бих се превъплътила във всичко, което ще ме провокира, ще бръкне в дълбините на характера ми и ще извади най-непознатите, най-скритите и най-неподозираните ми качества.

- Колегите ви гласуваха за вас и за актриса номер едно в "Армията". Как се справяте със завистта?
- Работих много и това е най-важната причина колегите ми да ме приемат като част от трупата на театъра. А относно завистта Петър Дънов казва: "Някой казал нещо лошо по ваш адрес - не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изречението от него е за негова сметка."

- Играе ли ви се в сериал? Порасна ли Сиана от "Стъклен дом"?
- Играе ми се в сериал, който няма нищо общо с нещата, които съм правила досега на телевизионен екран. Сиана беше една добра възможност за реализация, допълнителен опит и работа с опитни актьори. Те ми помогнаха да порасна и да разгърна възможностите си като човек, който се занимава с изкуство.

- Дъщеря сте на талантливия ни художник илюстратор Христо Кърджилов. Ако бяхте поели по друг път, каква щяхте да бъдете?
- Баща ми е изключителен човек. Може би най-голямата сила, опора и подкрепа намирам в негово лице. От него съм научила много. Изборът ми да съм актриса е мой личен, и не съм се отклонявала от него.

- Преди време баща ви искаше да филмира романа си "Великолепният звяр" и в него да участвате вие и Деян Донков. Какво стана с идеята?
- Ще я запазя в тайна.

- Освен от Катя Паскалева от кого друг сте се учила?
- Изключително ми е приятно да общувам с Мимоза Базова. Тя е голяма актриса. Възхищавам се много и на Светлана Янчева, Меглена Караламбова, Снежина Петрова, Мария Каварджикова.

- Ваш колега каза, че поколението актьори над 30 г. не се интересува от опита на звезди от ранга на Стоянка Мутафова.
- Не мисля. Младите актьори са бъдещето за развитието на културата ни. Радвам се, че все повече се интересуват от изкуство. Трябва да ги подкрепяме и да им даваме повече възможност за реализация.