Последното интервю на Васил Банов: Майка ми ме научи да меся баници, правя го за внуците
"Готвенето не е театър, нито представление, то е удоволствие", каза в последното си интервю за вестника актьорът Васил Банов. Преди ден, той си отиде от този свят на 78-годишна възраст.
"Когато имам свободно време, често може да бъда забелязан около печката в кухнята. Без значение от сезона, като магнит ме привлича най-вече месото. Жена ми пък е в другата крайност - тя харесва плодовете и зеленчуците", казва Банов.
"Аз съм заел кухнята и не давам много-много да ми се бъркат", уточнява той. Обича да готви не за да се нахрани, а за да даде нещо на хората, които обича. Въпреки монопола му над печката любимата му намира начин да се добере до нея. Тя е майстор в приготвянето на самобитни сладкиши.
Банов не обичаше да прекалява с подправките, когато овкусява някакво месо. Черният пипер е единствената задължителна. Понякога добавя чубрица, друг път джоджен, а трети - василико. "Това на гръцки значи босилек. А е василико, защото аз съм Васил", шегуваше се приживе актьорът. Сред любимите му подправки е и кимионът.
Никога обаче няма да овкуси с нея агнешкото, просто защото жена му никак не харесва това месо и е забранила да го приготвя. А той, като всеки влюбен мъж, се съобразява с нея. Иначе месото, което предпочитал за готене и ядене, е свинското. "Телешкото е много капризно", каза ни Банов.
За актьора най-вкусното месо е пърженото. Както всеки знае, има два вида храна: полезна и вкусна.
"Е, аз съм привърженик на вкусната", смее се Банов.
Той обича месото, което готви, да бъде прясно. "През живота си съм присъствал на много свински погребения", шегува се Васил. Затова от опит знае, че всичко с етикет "замразено" не е достатъчно добро.
"Хубавият зеленчук и хубавият плод не е красив. Той е като жената, а невинаги красивата жена е най-вкусна", казваше Банов. Обожава да хапва домати, но трудно намира вкусни на българския пазар.
"Всички са с холандски привкус. Те са като картоф или като тиква."
И не разбира как може да сложиш домат в хладилника и той да не се развали за месец. Един от любимите му сортове е биволското сърце. Обича да хапва зеле, когато намери качествено.
"Но и то седи като камък. Не става за нищо", казва Банов. Спомня си, че в България никога не е имало големи капии. Причината била, че не се използвал изкуствен тор. "Преди много години имаше чушки, които бяха хубави и ароматни, но не и толкова грамадни."
Актьорът си имаше и хитринка, когато приготвя зелеви сарми. Вместо кайма използва свинско месо. Почиства го от жилите и мазнината и го нарязва на малки кубчета. Задушава го с подправките, малко олио и вода. След това дава на жена си да свие сармите, защото на него не му се удава.
Майката на Банов го научила да готви. Тя била майстор в кулинарията. От нея и до днес знае, че най-вкусна е тази баница, която е приготвена с домашно точени кори - "дърпани с пръсти".
Друга задължителна добавка е свинската мас. Тя се събира след пърженето на месо. Прецежда се няколко пъти, като трябва да мине и през тензух. Накрая се сварява с прясно мляко. "Така баницата става изумителна." Такъв деликатес е приготвял и за трите си деца - двама сина и една дъщеря.
Банов още от малък е научен да уважава хляба. "Виждал съм дядо ми как събира от масата трохичките и ги изяжда", казва актьорът. В онова време хората сами си засявали, отглеждали и жънели със сърп пшеницата. Всички положени усилия те карат да уважаваш хляба, който сам си си направил. И до днес Банов не изхвърля никаква храна. "Това би било кощунство."
За да бъде кулинарията не задължение, а удоволствие, тя трябва да "тегли" човека. Макар че не е учил децата си как да готвят, вторият му син Деян има усет в тази насока. "Големия ми син Боил кулинарията не го тегли", казваше с усмивка Банов.
