Вижте журито на "София филм фест"

Три дами и двама господа, посветили творческата си енергия на киното, ще оценяват кандидатите за Голямата награда „София – Град на киното", осигурена от Столичната община в Международния конкурс за първи и втори филми на 29-ия "София филм фест".

Председател на Международното жури е френската сценаристка и режисьорка Патрисия Мазуи. След като удовлетворява желанието на баща си и постъпва във Висшето училище по търговия в Париж, тя решава да го напусне и да замине за Лос Анджелис. Там успява да заснеме късометражен филм, да се запознае с Аньес Варда и нейната монтажистка Сабин Маму, която я наема като стажантка в „Стая в града" на Жак Деми. След като монтира „Без покрив и закон" заедно с Варда, Патрисия Мазуи заснема първия си филм „Безчувствената" (1989), представен в „Особен поглед" в Кан, който ѝ носи „Сезар" за най-добър дебют. Премиерата на втория пълнометражен филм „Дъщерите на краля" (2000) отново е в „Особен поглед", като в него тя работи с великолепната Изабел Юпер.

Повторната ѝ творческа среща с актрисата е в „Затворници в Бордо", който ще бъде представен и на публиката у нас. Премиерата на филма бе в Кан, този път в „Петнайсетдневката на режисьорите" – в него е пресъздадена една история за приятелство между две жени, чиито съпрузи са попаднали зад решетките, с дълги присъди и сериозни престъпления. Мазуи изследва шанса за зараждане на една неподозирана приятелска връзка и как понякога интуитивните решения могат да повлияят на житейската съдба на хората.

Пиа Мараис е родена в Южна Африка. Преди да се насочи към киното, тя учи изящни изкуства и скулптура в Лондон, Амстердам и Дюселдорф. Завършва Немската академия за кино и телевизия (DFFB) в Берлин. Известна е с минималистичния си стил и способността си да изследва сложни социални и психологически проблеми. Първият ѝ пълнометражен филм „Необузданите" (2007) печели международно признание. През 2012 г. вторият ѝ филм „Лайла Фури" е отличен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Берлин.

През 2018 г. заснема първия си документален филм „Скъпи другари". От 2017 г. е преподавател по кино в Академията за медийни изкуства в Кьолн. В програмата ще видим нейния най-нов филм „Трансамазония", номиниран за „Златен леопард" в Локарно и за „Златен Хюго" в Чикаго. Историята се фокусира върху конфликта между младата лечителка Ребека и нейния баща, проповядващи християнска вяра като мисионери дълбоко в амазонската джунгла.

Амбициозната и въздействаща драма поставя акцент и върху кризата с унищожаването на горите в Амазония.

Финландската актриса Яана Сааринен е позната и обичана с роли на сцената, в киното и телевизията. Участва в първия си филм едва на петгодишна възраст

в „Аз не съм Емил". Сред забележителните изпълнения на Сааринен са ролите ѝ в телевизионния сериал „Сребърните стрели" (2007), за който печели финландската телевизионна награда „Венла", както и главната ѝ роля в игралния филм „Майка" (2019), с номинация за финландските награди „Юсси". През 2022 г. Сааринен е отличена с наградата „Юха Муе" за дългогодишната си работа на екрана, а през 2024 г. е номинирана за наградата за ансамбъл на финландските награди „Юсси" заедно с колегата си

Хейки Кинунен за филма на Мика Каурисмаки „Любовната история на един мърморко" (2024), който ще има възможност да представи лично на българската публика.

Филмите на всепризнатия майстор Мика Каурисмаки предлагат поглед към една искрена, много забавна, но и изключително сърдечна Финландия и нейните незабравими герои. „Любовната история на един мърморко" печели наградата на публиката в Чикаго

и е представен на фестивалите в Талин „Черни нощи" и Любек „Северни филмови дни", преди да пристигне заедно с главната си актриса в София.

Сценаристът, режисьор и продуцент Файт Хелмер е добър приятел на нашия фестивал, още от времето на дебютния му пълнометражен филм „Тувалу" (1999), участвал на 62 фестивала, сред които Сан Себастиан и Берлинале. Хелмер учи режисура в Мюнхенската филмова школа и става известен с авангардните си късометражни филми „Изненада" и „Айфеловата кула",

показани на фестивалите в Кан и Венеция. Премиерата на култовия му филм „Абсурдистан" е в конкурсната програма на Сънданс 2008 – и непосредствено след това се среща с публиката у нас. Хелмер работи с известни творци като актьора Удо Киер в „Порта към небето" (2003), композитора Горан Брегович в „Байконур" (2010), актьорите Пас Вега, Мики Манойлович, както и Ирмена Чичикова и Боряна Маноилова в „Сутиенът" (2018), включен в програмата у нас.

През 2025 година режисьорът ще представи лично в София най-новия си филм – „Акико, летящата маймуна".

Както споделя неговият автор, това е „вълнуващо приключение за цялото семейство. На пръв поглед филмът се развива в света, който познаваме. Но скоро разбираме, че около нас има фантастичен паралелен свят, който обитават толкова много различни животни. Те използват предмети от ежедневието по изобретателни начини, което ни предлага нова гледна точка към средата, в която живеем – и всичко около нас".

Андрей М. Паунов е известен с майсторския си усет към документалистиката сценарист и режисьор. Дебютният му филм „Георги и пеперудите" (2004) печели наградата за най-добър среднометражен документален филм на авторитетния фестивал IDFA в Амстердам. Първият му пълнометражен филм „Проблемът с комарите и други истории" е включен

в Международната седмица на критиката на фестивала в Кан през 2007 г. Вторият му пълнометражен документален филм, „Момчето, което беше цар" (2011) получава наградата на журито за най-добър пълнометражен документален филм на фестивала RiverRun през 2012 г.

През 2018 г. премиерата на филма „Да ходиш по вода", който проследява проекта на известния художник Кристо за езерото Изео, се състоя на фестивала в Локарно, а с него бе открит и 23-ия "София филм фест" през 2019 г. Две години по-късно Паунов дебютира в игралното кино с „Януари", удостоен с наградата за най-добър режисьор на 26-ия "София филм фест" и специалната награда на журито на фестивала „Златна роза".