Художничката Евелина Славова: Търся усещане за доверие в процесите на взаимоотношенията със себе си и с другите

Рисувам от няколко години, като паралелен лечебен процес, свързан с всичко, през което преминава емоционалният ми свят

КОЯ Е ТЯ

Евелина Славова е сред най-талантливите и перспективни български художнички. Даровитата дама събра десетки почитатели на изящното изкуство в изискан столичен хотел на първата си самостоятелна изложба, наречена "Доверие в процесите", която се радва на изключителен интерес. Сред най-впечатляващите й творби са "Дамата с пеперудите", "Свещеният лотос", "Пет малки нара", "Дъжд от цветове", "Отворено съзнание", "Живот", "Космически океан", "Доверие в процесите", "Преход", "Еуфория", "Наровете", "Пристан", "Съгласуван прилив-съдбовна среща". 

- Честита първа авторска изложба, г-жо Славова! С какви емоции я очаквахте и реализирахте?

- Благодаря Ви! Идеята за изложбата се оформя от година.

За мен предизвикателството беше да си позволя да се случи като вътрешен личен процес. Когато това се случи, отвън всичко се подреди много леко и естествено, за което съм радостна и благодарна. Емоциите се видоизменяха от притеснение през отпускане, доверие, вдъхновение и вълнение.

- Как започна това приключение и как се разви?

- Рисувам от няколко години, като паралелен лечебен процес, свързан с всичко, през което преминава емоционалният ми свят. Зароди се идеята за изложбата, споделяйки дълбоки откровения с моя приятелка в "стаята на истината".

Съществените стъпки започнаха от началото на януари тази година под силното насърчение на моя приятел, който много се вълнуваше на голяма част от картините. Както и на две мои приятелки. И така много леко организирах първата си изложба "Доверие в процесите ". Благодаря и за помощта, която получих.

- Разкажете ни за първата творба и защо тя е по-специална?

- Първата творба е официалното начало на изразяването ми чрез рисуване върху по-голяма площ от кадастрон и платна.

В този период от живота ми се случваха много неща едновременно и всички за мен бяха силно интензивни. Беше в ковид периода. Бях затворила салона си. Смених начина на посещения на клиентките ми. Работих интензивно с моята терапевтка ежеседмично доста дълбоко - в този период разрушавахме пластовете на стария ми неизявен емоционален свят. Подобрявах дългогодишни трудни семейни отношения. И завършвах заедно с това дълго отлагана магистратура. Помня, че в седмицата, в която беше защитата на тезата ми, баба ми, с която много работех за лекуване на тежките ни отношения, си замина. Точно ги оправихме и тя тръгна, а след 5 дни беше защитата. Два дни след защитата бе нейното изпращане. Този момент беше много тежък за мозъка ми.

Малко след това открих един приятен хотел в Родопите, в който заминах за кратък стаж, като възнамерявах, ако ми хареса и има възможност за развитие да остана.

Не бе моето в дългосрочен план и се върнах обратно. Без идея, без план. Като тотална нула.

Пълна с гняв всъщност към себе си, и с много агресия. Чувствах се като провал и тотално изгубена. Най-вече, не исках да изглеждам такава слаба в очите на баща ми и това най-много ме ядосваше. Исках да му се докажа, а това ме изтощаваше и тук нямаше много място за творчество.

Тогава в стаята ми видях белия голям кадастрон и започнах буквално с удари от черна боя да изливам гнева си върху него. Ръцете ми искаха да удрят в този момент. Получи се добре.

Бях доволна, че си позволих да излея гнева си по такъв начин. Успокои ме. И така във всяка следваща рисунка започна да влизат цветове и започна едно плахо, бавно, постепенно отваряне.

- Доверие в кои процеси търсите и са основополагащи за Вас?

- Благодаря за въпроса. Търся усещането за Доверие в процесите на взаимоотношенията със себе си и с другите. С хората ми е най-трудно. С природата е по-лесно. Доверие в процеса на признаване, осъзнаване, приемане, наблюдение, допускане, отваряне и разширяване в пълноценност.

Само така учим. Иначе стоим затворени, капсулирани. Понякога това състояние също ни предпазва, като утробата, в която стоим 9 месеца, преди да настъпи съществената промяна и да преминем в друг свят. Важното е, когато дойде този момент да се доверим на процеса, защото в него се крие знанието.

- Разкажете ни за предстоящите женски кръгове, които подготвяте.

- Тази мисъл и идея също отдавна витае около мен, като постоянно се видоизменя.

Това е намерение за споделено женско присъствие, в което жените да си позволим да бъдем и да присъстваме, такива каквито сме всъщност. Да си позволим да изразим дълбоко скритите емоции в нас, които ни спират да продължим напред.

Пространство на присъствие, защото това, което наблюдавам е, че когато човек е решен и готов да се изправи пред себе си понякога му е нужно само пространство и присъствие в което да бъде в безопасност. Да бъде отворен за насочващи въпроси и да е готов сам да позволи на отговора да излезе. В тези кръгове ще има и творчески елементи, свързани с рисуването също.

Когато се отворим, позволяваме на живота да навлезе в нас, да се свържем пряко с него. Това е и целта на кръговете.

- Кои са най-важните неща, които описват Евелина Славова?

- Много голяма сетивност и мигновена яснота. Любов към природата. Присъствие за същественото, дори да не е приятно. Силата на разговор на 4 очи. Истина. Забелязала съм, че съм като отражение на истината за хората около мен. И те за мен, разбира се. Взаимно се оглеждаме в различните си аспекти, а по този начин можем да ги коригираме. Не винаги е приятно.

Дълбоко знание и наблюдение, изследване. Спокойствие. Много клиентки ми дават тази обратна връзка.

- Откъде черпите вдъхновение? За кого и какво вдъхновение сте Вие?

- От истински откровен добронамерен разговор. От природата. От вътрешните ми преживявания и отговори, които идват при мен и ми носят лекота, център и ме разширяват. От истината. Но най-силно от искреността и топлината във взаимоотношенията.

А за кого съм вдъхновение аз... не съм мислила по този въпрос. Често съм чувала от околните, че излъчвам доверие и спокойствие. Твърде активните хора си позволяват да забавят темпото. Да видят различна гледна точка. Чувала съм за смелост и сила. На откриването на изложбата чух от няколко души, че са се вдъхновили да рисуват, както и няколко дечица и това много ме умили.

Когато си позволя да се открия за живота, това вдъхновява и другите.

- Какво е посланието на вашите творби?

- Чрез картините, които създавам с намерение предавам усещанията, които минават през мен, докато тече процесът. А те са: Присъствие, Спокойствие, Доверие, Лекота, Радост, Вълнение, Яснота, Вътрешна цялост, Хармония, Желание за живот, Озарение, Истина, Дълбока истинна връзка с Вселената, Игривост, Знание, Широта на духа.

Чрез тях искам да внеса тези усещания в домовете и пространствата, които са нужни или искат да бъдат привлечени за дадения етап.

Благодаря Ви!